ВИРТУАЛЕН МУЗЕЙ
Българско изобразително изкуство

 

АНТОН Стефанов МИТОВ

 

(1.04.1862 г., Стара Загора - 20.08.1930 г., София)

 

От 1882 до 1885 г. Антон Митов учи живопис в Академията във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи.

След завръщането си в България работи като учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.

Антон Митов, редом с Иван Мърквичка, е сред основателите на Държавното рисувално училище (трансформирано впоследствие в Художествено-индустриално училище, а по-късно и в Художествена академия), където е професор по история на изкуството, по перспектива и по методика на рисуването. На два пъти застава начело на Художествената Академията (от 1912 до 1918 г. и от 1924 до 1927 г.).

Заедно с Мърквичка издават първото българско списание, посветено на въпросите на изкуството (сп. "Изкуство", излизало между 1895 и 1899 г. ) Отново двамата заедно са сред инициаторите за създаване на Дружеството за поддържане на изкуството в България (1893 г.).

Като художник Антон Митов работи предимно в областта на битовата картина, рисувайки народните типажи, облечени в ярки, пъстри носии. Емблематични за неговото творчество са композициите, в които изобразява шумните пазарски тълпи. Наред с това обаче Митов се изявява и в областта на портрета, на натюрморта и на пейзажа.

В периода 1911−1912 г. участва в украсата на новопостроения храм "Св. Александър Невски", където работи върху южния олтар, върху композициите от свода пред него, като прави и проектите за много от мозайките.

Освен художник, Антон Митов е и публицист − публикува множество художествени критики и полемични статии, сред които се открояват неговите "Писма върху България", излизали в течение на десетина години в различни периодични издания. Той е и популяризатор на изкуството - изнася над 750 сказки в София и в страната.

Автор е на първия труд в България по история на изкуството (Ръководство по всеобща история на изкуството. София, 1925 - 1927).

Негови произведения се намират в НХГ, в СГХГ, в ХГ-Пловдив и др.

 

Източници:

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т.2. София, Българска академия на науките, 1987, с.107.