ВИРТУАЛЕН МУЗЕЙ
Българско изобразително изкуство

 

ЖИВКО Александров ЧОЛАКОВ

 

(3 февруари 1914, с. Белослав, Варненско - 14 декември 1978, София)

 
Живко Чолаков завършва живопис в Художествената академия през 1939 г., в класа на проф.Никола Ганушев.

От 1942 до 1945 г. преподава рисуване в мъжката гимназия в Ямбол, като през 1944 г. е назначен за директор на училището.

През 1946 г. постъпва като преподавател във Висшия институт за архитектура и строителство (днес УАСГ). От 1965 г. е професор по рисуване, а в периода 1974 - 1978 г. е и ръководител на катедрата „Рисуване и моделиране“ в Архитектурния факултет.

През 1953 г. специализира в Чехословакия, а през 1968 - в Италия и във Франция.

От 1942 г. участва редовно в общите художествени изложби, организирани от Съюза на дружествата на художниците в България (реорганизиран през 1944 г. в Съюз на българските художници). В периода 1958 -1971 г. художникът показва свои произведения в рамките на три самостоятелни изложби. През 1985, 2004 и 2014 г. са организирани юбилейни изложби, чрез които новите поколения се запознават с изкуството на Живко Чолаков.

 Ж. Чолаков работи предимно в областта на портрета и пейзажа. Негови картини са притежание на редица галерии в страната (НХГ, СГХГ, художествените галерии в Пловдив, Варна, Русе, Враца и др.). Редица произведения на художника се намират в сбирки в чужбина (Лондон, Берлин, Прага, Адис Абеба и др.)

През 1963 г. за приноса му към българското изкуство е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен.

 

 

Източници:

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. т.3, София, 2006, с.168-169.

Личен архив на художника (непубликуван).